Try finding the same theme in Sofia and Berlin!
more in BulgarianКогато бях за първи път в София, напускайkи аерогарата видях едно куче. Запомних го, защото веднага след това стъпих в една купичнка. Почуствах се като у дома si тъй като и в Берлин не е поразлично.
Цапащи кучета има навсякъде по света. Това е тъпо, но не променя нищо от факта, че точно това куче е българско, с кучешки живот по български, защото все пак бях в София. Ако се бях вгледала по-внимателно щях да разбера със сигурност, че е така - тази окраска, този поглед – съвсем, съвсем типични. Можеше да видя това, което очаквах, защото щях да открия онова, което бих очаквала и да намеря онова, което исках да открия. А можеше да направя и снимки.
Но на снимката нямаше да може да се види това, което аз виждах.
Софийско куче, което имаше желание да ме ухапе, само защото бях чужда и т.н., и т.н.
Е, ще си намеря друго куче. Ето едно спи легнало по средата на улицата, където профучават непрекъснато коли. Ура! Това в Берлин го няма!
Това е и снимката.
Може би първата.
Моят първи поглед попада на това, което ни разделя; вторият на това, което ни свързва; третият обхваща и двете, а четвъртият съвсем се обърква. Фотографиите в залата са всъщност разказ за нивата на възприемането. Те показват еднаквото и различното, но винаги само това, което Вие виждате.
Видях в София това, което исках: Моя Берлин! И както при играта „Memory”, при която за да победят, участниците трябва да изберат възможно най-много двойки карти, двойки картини, двойки снимки.
И така не видях улични кучета, но много домашни. И все повече. И зоо-магазини, и комерсиалност, и самота. Кучетата ми разказват много за отношението куче към човек, човек към куче, човек към човек. В Берлин има една статитистика за броя на кучетата и за броя на самотните хора. И двете цифри непрекъснато растат и заради този растящ брой на кучетата в града има постоянен дебат за кучешките лайна и кой трябва да ги почиства.
Да така е, но всичко това не се вижда на снимката.
Dagmar Gester